Булеварди
Улиците празни бяха,
в ъглите мрак се криеше,
сенки тъмни ми шептяха,
нейде вълк самотно виеше.
Аз се скитах, скитах без посока -
по прашни улици и празни булеварди,
след мен вървеше самотата черноока,
скрити, дебнеха жестоки леопарди.
Пустота навсякъде безмилостно се ширеше,
надеждата там сякаш беше мъртва,
но аз не спирах, в мене не умираше
искрата на мечтите ми - сама, но горда.
След мене улиците засияваха,
като че слънце се разхождаше по тях,
сякаш булеварди оживяваха,
песен се разнесе колебливо и запях.
Благодарствените думи се изляха,
вятър ги отнесе към небето -
вяра и надежда пак горяха
на всеки в душата и в сърцето.
Илияна Дадарова
© Или Дадарова Все права защищены