25 июн. 2011 г., 23:49

Булеварди

607 0 0

Булеварди

 

Улиците празни бяха,

в ъглите мрак се криеше,

сенки тъмни ми шептяха,

нейде вълк самотно виеше.

 

Аз се скитах, скитах без посока -

по прашни улици и празни булеварди,

след мен вървеше самотата черноока,

скрити, дебнеха жестоки леопарди.

 

Пустота навсякъде безмилостно се ширеше,

надеждата там сякаш беше мъртва,

но аз не спирах, в мене не умираше

искрата на мечтите ми - сама, но горда.

 

След мене улиците засияваха,

като че слънце се разхождаше по тях,

сякаш булеварди оживяваха,

песен се разнесе колебливо и запях.

 

Благодарствените думи се изляха,

вятър ги отнесе към небето -

вяра и надежда пак горяха

на всеки в душата и в сърцето.

 

Илияна Дадарова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...