25.06.2011 г., 23:49

Булеварди

604 0 0

Булеварди

 

Улиците празни бяха,

в ъглите мрак се криеше,

сенки тъмни ми шептяха,

нейде вълк самотно виеше.

 

Аз се скитах, скитах без посока -

по прашни улици и празни булеварди,

след мен вървеше самотата черноока,

скрити, дебнеха жестоки леопарди.

 

Пустота навсякъде безмилостно се ширеше,

надеждата там сякаш беше мъртва,

но аз не спирах, в мене не умираше

искрата на мечтите ми - сама, но горда.

 

След мене улиците засияваха,

като че слънце се разхождаше по тях,

сякаш булеварди оживяваха,

песен се разнесе колебливо и запях.

 

Благодарствените думи се изляха,

вятър ги отнесе към небето -

вяра и надежда пак горяха

на всеки в душата и в сърцето.

 

Илияна Дадарова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...