Булевардните странни очи, разминават зеници... Надолу са погледите. Отново! Тъмни глави, наведени чувства. Стъпките на онези хорски обувки – някои нови, а други съдрани. Кални и чисти обувки , - нови и стари... Но всичките тъпчещи, търсещи път през телата. Удрящи, блъскащи, ритащи... Нови и стари обувки човешки... /каква ти поезия!/ И Фарове, клаксони, кръстовища, светофари, - предали ... Предали цветовете ! Цветни машини, спиращи, пускащи . . . И омразата, нервите, потните бързащи в слепия дъжд, - слетите хора – близнаците, Знаците... Безумната, ранната вечер, в чиите нозе просят търсещи. И не устите им, а сърца премляскват последния залък на дългото чакане. В ден - ветрове бягащи. В ден – думи изкаляни... В ден – постоянна маневреност,- В свят непрестанно погребващ се . . . Градът. А над него тихите черкви, джамиите, милосърдието, Храмовете, Вярата . . . Мълчащи камбани . Какво ли да кажат?! Кой ще ги чуе ? Лутат се очите на най - истинската осакатеност, - сакати въпроси залитат по спирки. Сълзите на вятъра . Да, плаче и той. Върви бавно край пуст булевард. После свива във тъмна пресечка. Нощта спира да диша . . .
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.