Булевардни въпроси
Булевардните странни очи,
разминават зеници...
Надолу са погледите.
Отново!
Тъмни глави,
наведени чувства.
Стъпките на онези хорски обувки –
някои нови,
а други съдрани.
Кални и чисти обувки , -
нови и стари...
Но всичките тъпчещи,
търсещи път през телата.
Удрящи,
блъскащи,
ритащи...
Нови и стари обувки човешки...
/каква ти поезия!/
И Фарове,
клаксони,
кръстовища,
светофари, -
предали ...
Предали цветовете !
Цветни машини,
спиращи, пускащи . . .
И омразата,
нервите,
потните бързащи в
слепия дъжд, -
слетите хора –
близнаците,
Знаците...
Безумната,
ранната вечер,
в чиите нозе просят търсещи.
И не устите им, а сърца премляскват
последния залък на дългото чакане.
В ден - ветрове бягащи.
В ден – думи изкаляни...
В ден – постоянна маневреност,-
В свят непрестанно погребващ се . . .
Градът.
А над него тихите черкви,
джамиите,
милосърдието,
Храмовете,
Вярата . . .
Мълчащи камбани .
Какво ли да кажат?!
Кой ще ги чуе ?
Лутат се очите на най - истинската осакатеност, -
сакати въпроси залитат по спирки.
Сълзите на вятъра .
Да, плаче и той.
Върви бавно край пуст булевард.
После свива във тъмна пресечка.
Нощта спира да диша . . .
разминават зеници...
Надолу са погледите.
Отново!
Тъмни глави,
наведени чувства.
Стъпките на онези хорски обувки –
някои нови,
а други съдрани.
Кални и чисти обувки , -
нови и стари...
Но всичките тъпчещи,
търсещи път през телата.
Удрящи,
блъскащи,
ритащи...
Нови и стари обувки човешки...
/каква ти поезия!/
И Фарове,
клаксони,
кръстовища,
светофари, -
предали ...
Предали цветовете !
Цветни машини,
спиращи, пускащи . . .
И омразата,
нервите,
потните бързащи в
слепия дъжд, -
слетите хора –
близнаците,
Знаците...
Безумната,
ранната вечер,
в чиите нозе просят търсещи.
И не устите им, а сърца премляскват
последния залък на дългото чакане.
В ден - ветрове бягащи.
В ден – думи изкаляни...
В ден – постоянна маневреност,-
В свят непрестанно погребващ се . . .
Градът.
А над него тихите черкви,
джамиите,
милосърдието,
Храмовете,
Вярата . . .
Мълчащи камбани .
Какво ли да кажат?!
Кой ще ги чуе ?
Лутат се очите на най - истинската осакатеност, -
сакати въпроси залитат по спирки.
Сълзите на вятъра .
Да, плаче и той.
Върви бавно край пуст булевард.
После свива във тъмна пресечка.
Нощта спира да диша . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
