18 oct 2009, 23:40

Булевардът на отминалите срещи

  Poesía
928 0 1

(На Катя)

 

12:00

Булевардът на отминалите срещи”

и три маси с ратанови ”модерни” кресла.

Въздух, пропит от оловни бензинови пари;

четири халби – две вече празни,

и сафрид,

поръчан небрежно от теб „За мезе”.

Под мен тротоарът с отеснелите плочки

и дупки в стените на сградите от предишен откос.

Невинните детски очи отразяват трамвайните релси,

по които се гонят колела със навити мечти.

В избледняващите ни стъпки прокрадва се ярост –

събудена от висящите думи на двойката в дясно от нас-

те се обичат, личи им!

Ние, заковали ръцете си във безверие,

с безразличните погледи, вперени тук и сега –

онемяло е времето след хиляди крясъци

и опитваме всякак да го раздираме с хаотични слова.

Няма го танцът на пръстите.

Умишлено потушаваме спомени .

 

12:30

Разхвърчаните кости от риба в главата ми;

скъсани зимни обувки;

сърце „За мезе”.

Детски поглед – застинал към нас със въпроси!

Феромони– двойката, в дясно зад мен.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно!!

    Разхвърчаните кости от риба в главата ми;

    скъсани зимни обувки;

    сърце „За мезе”.

    Детски поглед – застинал към нас със въпроси!

    Феромони– двойката, в дясно зад мен.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...