18 окт. 2009 г., 23:40

Булевардът на отминалите срещи

927 0 1

(На Катя)

 

12:00

Булевардът на отминалите срещи”

и три маси с ратанови ”модерни” кресла.

Въздух, пропит от оловни бензинови пари;

четири халби – две вече празни,

и сафрид,

поръчан небрежно от теб „За мезе”.

Под мен тротоарът с отеснелите плочки

и дупки в стените на сградите от предишен откос.

Невинните детски очи отразяват трамвайните релси,

по които се гонят колела със навити мечти.

В избледняващите ни стъпки прокрадва се ярост –

събудена от висящите думи на двойката в дясно от нас-

те се обичат, личи им!

Ние, заковали ръцете си във безверие,

с безразличните погледи, вперени тук и сега –

онемяло е времето след хиляди крясъци

и опитваме всякак да го раздираме с хаотични слова.

Няма го танцът на пръстите.

Умишлено потушаваме спомени .

 

12:30

Разхвърчаните кости от риба в главата ми;

скъсани зимни обувки;

сърце „За мезе”.

Детски поглед – застинал към нас със въпроси!

Феромони– двойката, в дясно зад мен.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно!!

    Разхвърчаните кости от риба в главата ми;

    скъсани зимни обувки;

    сърце „За мезе”.

    Детски поглед – застинал към нас със въпроси!

    Феромони– двойката, в дясно зад мен.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...