(На Катя)

12:00

„Булевардът на отминалите срещи”

и три маси с ратанови ”модерни” кресла.

Въздух, пропит от оловни бензинови пари;

четири халби – две вече празни,

и сафрид,

поръчан небрежно от теб „За мезе”.

Под мен тротоарът с отеснелите плочки

и дупки в стените на сградите от предишен откос.

Невинните детски очи отразяват трамвайните релси,

по които се гонят колела със навити мечти.

В избледняващите ни стъпки прокрадва се ярост –

събудена от висящите думи на двойката в дясно от нас-

те се обичат, личи им!

Ние, заковали ръцете си във безверие,

с безразличните погледи, вперени тук и сега –

онемяло е времето след хиляди крясъци

и опитваме всякак да го раздираме с хаотични слова.

Няма го танцът на пръстите.

Умишлено потушаваме спомени .

12:30

Разхвърчаните кости от риба в главата ми;

скъсани зимни обувки;

сърце „За мезе”.

Детски поглед – застинал към нас със въпроси!

Феромони– двойката, в дясно зад мен.