18.10.2009 г., 23:40

Булевардът на отминалите срещи

924 0 1

(На Катя)

 

12:00

Булевардът на отминалите срещи”

и три маси с ратанови ”модерни” кресла.

Въздух, пропит от оловни бензинови пари;

четири халби – две вече празни,

и сафрид,

поръчан небрежно от теб „За мезе”.

Под мен тротоарът с отеснелите плочки

и дупки в стените на сградите от предишен откос.

Невинните детски очи отразяват трамвайните релси,

по които се гонят колела със навити мечти.

В избледняващите ни стъпки прокрадва се ярост –

събудена от висящите думи на двойката в дясно от нас-

те се обичат, личи им!

Ние, заковали ръцете си във безверие,

с безразличните погледи, вперени тук и сега –

онемяло е времето след хиляди крясъци

и опитваме всякак да го раздираме с хаотични слова.

Няма го танцът на пръстите.

Умишлено потушаваме спомени .

 

12:30

Разхвърчаните кости от риба в главата ми;

скъсани зимни обувки;

сърце „За мезе”.

Детски поглед – застинал към нас със въпроси!

Феромони– двойката, в дясно зад мен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно!!

    Разхвърчаните кости от риба в главата ми;

    скъсани зимни обувки;

    сърце „За мезе”.

    Детски поглед – застинал към нас със въпроси!

    Феромони– двойката, в дясно зад мен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...