Буренясали строфи
БУРЕНЯСАЛИ СТРОФИ
____________________________________________
Aвтоиронично!
Опитах се
да скрия
белия лист
между разкрачените си
буквички с...
потръпващи бедра.
Ала - уви! - цвръкнах само
препържена поезия,
лишена от смисълче
и обрасла със слова.
И вместо да надрасна
целия си обрулен
свой живот.
Подире си забравих тамо
локвичка мастило.
Буренясала по края
със смрадливо-жилав,
ала тъй уханен...
троскот.
А, че някой,
някъде казал бе:
"Ars Longa, Vita Brevis".
(Забравих го тоз умник -
Хегел ли...
Ерато или пък Ахилеас?)
Учен. Философ или дръвник.
... Пука ми на жилетката.
И на строфясалото ми стихе.
Или на стихясалото ми строфе.
Хе. Хе...
Ами - така е, бе!
Несретнико любим.
Например, Пишурката
(забравих вече кой поет!)
го римуваше със
"на баба ми хурката"...
Важното е рима да има.
Ако няма - ритни ма.
(Отзад!)
Пък да вървим.
И със очарование.
Да катерим синорите поетически,
обрасли гъсто с бурени
магически.
Толкоз!
Другото е... МЪЛЧАНИЕ.
Виктор БОРДЖИЕВ
2009 г.
© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря и за двете! Жив и здра, философе!
-
Quidquid latine dictum sit, altum videtur.
-
Това е най-слабото ви произведение.. може би сте загубили музата си!
-
не се коси от липсата на муза,
и бурените смело окоси,
неиронично давай свойта буза
некритикарски римите спаси...
-
Благодаря. Поздрави!
-
Самоиронията отличава хората от животните. Браво човеко!
-
Поздравления! Не всеки може да се шегува със себе си!
-
Самобичуването е приоритет на силните, но когато се премине границата, започва да общува с Нарциса или нещо подобно на комплекси...Поздрави!
-
Чудесен стихотворен шарж, макар автоиронията тук да звучи толкова горчиво. Шегуват се със себе си само адски широко скроените хора, надрасли дребното и сивото в характера и възприятията си относно света, онези с широк мироглед и неспънати от тесногръдието и лепкавите паяжини на земното и материалното! Над себе си се надсмиват още великодушните, всепрощаващите, пределно (до комически куриозно) деликатните хора. Сега първосигнално се сещам за мисъл на Корней Чуковски, който е убеден " ... что у писателя (вообще - у творческой личности) должен быть один "голос", но несколько "языков"!" Наистина владееш самоиронията до съвършенство и това ти прави чест. Грандоманията, сляпата самомнителност и егото пречат на много от нас да се погледнат отстрани. Поздрав за този стих!
-
Не съм искала да ви засегна с нещо, просто изказвам своето мнение.
-
Не ми звучи хумористично. По скоро подигравателно.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Сократе, ти за моята муза не се безспокой - взе си няколко дена
отпуска!