Буренясали строфи
БУРЕНЯСАЛИ СТРОФИ
____________________________________________
Aвтоиронично!
Опитах се
да скрия
белия лист
между разкрачените си
буквички с...
потръпващи бедра.
Ала - уви! - цвръкнах само
препържена поезия,
лишена от смисълче
и обрасла със слова.
И вместо да надрасна
целия си обрулен
свой живот.
Подире си забравих тамо
локвичка мастило.
Буренясала по края
със смрадливо-жилав,
ала тъй уханен...
троскот.
А, че някой,
някъде казал бе:
"Ars Longa, Vita Brevis".
(Забравих го тоз умник -
Хегел ли...
Ерато или пък Ахилеас?)
Учен. Философ или дръвник.
... Пука ми на жилетката.
И на строфясалото ми стихе.
Или на стихясалото ми строфе.
Хе. Хе...
Ами - така е, бе!
Несретнико любим.
Например, Пишурката
(забравих вече кой поет!)
го римуваше със
"на баба ми хурката"...
Важното е рима да има.
Ако няма - ритни ма.
(Отзад!)
Пък да вървим.
И със очарование.
Да катерим синорите поетически,
обрасли гъсто с бурени
магически.
Толкоз!
Другото е... МЪЛЧАНИЕ.
Виктор БОРДЖИЕВ
2009 г.
© Виктор Борджиев All rights reserved.
