19 sept 2008, 1:02

Бургаско интимно (2)

  Poesía
901 0 14

БУРГАСКО ИНТИМНО (2)

 

 

Когато съм сама, с една виновност

откриват мислите ми родния Бургас.

Отварям тихо томчето на Фотев

и цялата потъвам в този свят.

 

 

Прошумолява вятърът в косите ми,

полепва устните ми с морска сол,

усещам аромата на липите,

разцъфнали в шпалир по “Първи май”.


 

Заставам с ученическа покорност

пред паметника на незнаен воин

и малко дяволито кимам на Альоша

(в детството се връщам май).

 

 

Проскърцва пясъкът – аз пак съм боса.

И краищата на полите ми са мокри пак.

Вълните тичат подир мене захаросани

от пяната на утринния хлад.

 

 

Отново съм сама... И пак с виновност

откриват мислите ми родния Бургас.

Морето ме примамва с нежен спомен.

И ставам пяна, ставам прах...

 

 

 

С поздрав към всички бургазлии в сайта!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, чувствам се поздравена!
  • За мен до днес Бургас беше Онзи Бургас на Фотев и Дубарова. Благодаря Ви, че с това произведение помогнахте картината в съзнанието ми да стане още по-завършена и по-прекрасна!
    Надявам се, че ако някой ден имам възможност да посетя този град, действителността ще надмине създадените представи.
  • Мила,Веси,за разлика от тебе аз съм "присадена"бургазлийка,но товане променя емоцията.
    В хубавия ти стих открих атмосферата на Бургас (с едно малко уточнение,сега "Първи май"се казва "Александровска",а "Богориди" си е върнатото име на ул."Ленин"
    Радвам се за задочното ни запознаване!
  • Радвам се, че са уточнени "символите", Веси!
    /а тях сега ги няма/
    И се считам поздравена, нищо, че не съм от твоя град!
    Нали и нашия е... морски!
  • Носталгично,емоционално,хубаво...Поздрави,Весела!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...