Бурлаки на Волге

тъй съм затънала

до уши в тинята

дърпайки сала 

с твоето име

късайки с пукане

ставните капсули

плюейки кървави

жилести храчки

от напрежение

скърца кръстецът ми

и изпотявам се

чак под мъжеца

и ми е жадно

като в пустиня съм

и ми е хладно

чак до простиване

а ти се дърпаш

с твърдо упорстване

тъпо съмнение

пуснало котвища

на водораслите сграбчил стъблата и 

със недоверие клатиш веслата си