тъй съм затънала
до уши в тинята
дърпайки сала
с твоето име
късайки с пукане
ставните капсули
плюейки кървави
жилести храчки
от напрежение
скърца кръстецът ми
и изпотявам се
чак под мъжеца
и ми е жадно
като в пустиня съм
и ми е хладно
чак до простиване
а ти се дърпаш
с твърдо упорстване
тъпо съмнение
пуснало котвища
на водораслите сграбчил стъблата и
със недоверие клатиш веслата си
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
