тъй съм затънала
до уши в тинята
дърпайки сала
с твоето име
късайки с пукане
ставните капсули
плюейки кървави
жилести храчки
от напрежение
скърца кръстецът ми
и изпотявам се
чак под мъжеца
и ми е жадно
като в пустиня съм
и ми е хладно
чак до простиване
а ти се дърпаш
с твърдо упорстване
тъпо съмнение
пуснало котвища
на водораслите сграбчил стъблата и
със недоверие клатиш веслата си
© Павлина Гатева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
