Sep 16, 2012, 7:32 PM

Бурлаки на Волге

  Poetry » Other
1K 0 0

тъй съм затънала

до уши в тинята

дърпайки сала 

с твоето име

късайки с пукане

ставните капсули

плюейки кървави

жилести храчки

от напрежение

скърца кръстецът ми

и изпотявам се

чак под мъжеца

и ми е жадно

като в пустиня съм

и ми е хладно

чак до простиване

а ти се дърпаш

с твърдо упорстване

тъпо съмнение

пуснало котвища

на водораслите сграбчил стъблата и 

със недоверие клатиш веслата си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...