16 сент. 2012 г., 19:32

Бурлаки на Волге

1K 0 0

тъй съм затънала

до уши в тинята

дърпайки сала 

с твоето име

късайки с пукане

ставните капсули

плюейки кървави

жилести храчки

от напрежение

скърца кръстецът ми

и изпотявам се

чак под мъжеца

и ми е жадно

като в пустиня съм

и ми е хладно

чак до простиване

а ти се дърпаш

с твърдо упорстване

тъпо съмнение

пуснало котвища

на водораслите сграбчил стъблата и 

със недоверие клатиш веслата си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...