И се спряха над нашия град
черни облаци с бяла градушка,
а по градският малък площад
сякаш тропаха женски обуща. 

И задуха, и спусна се хлад,
затанцуваха всички дървета,
и се носеше гларусов смях
като припев след кратки куплети. 

Задрънчаха строшени стъкла,
устремени страха да порежат.
Остра мълния като стрела
се изстрелва. След нея гърмежи... 

А реката - студено кипи,
в бреговете, тревогите стърже.
И се пени сърдито, бучи,
сякаш бурята иска да върже. 

Но стихията люто реве,
озаптена не може да бъде.
Остър дъжд като смисъл боде,
всъщност бурята, сушата съди.