Буря
420
0
1
И се спряха над нашия град
черни облаци с бяла градушка,
а по градският малък площад
сякаш тропаха женски обуща.
И задуха, и спусна се хлад,
затанцуваха всички дървета,
и се носеше гларусов смях
като припев след кратки куплети.
Задрънчаха строшени стъкла,
устремени страха да порежат.
Остра мълния като стрела
се изстрелва. След нея гърмежи...
А реката - студено кипи,
в бреговете, тревогите стърже.
И се пени сърдито, бучи,
сякаш бурята иска да върже.
Но стихията люто реве,
озаптена не може да бъде.
Остър дъжд като смисъл боде,
всъщност бурята, сушата съди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
