Буря
И се спряха над нашия град
черни облаци с бяла градушка,
а по градският малък площад
сякаш тропаха женски обуща.
И задуха, и спусна се хлад,
затанцуваха всички дървета,
и се носеше гларусов смях
като припев след кратки куплети.
Задрънчаха строшени стъкла,
устремени страха да порежат.
Остра мълния като стрела
се изстрелва. След нея гърмежи...
А реката - студено кипи,
в бреговете, тревогите стърже.
И се пени сърдито, бучи,
сякаш бурята иска да върже.
Но стихията люто реве,
озаптена не може да бъде.
Остър дъжд като смисъл боде,
всъщност бурята, сушата съди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
