25 abr 2008, 6:48

Буря

  Poesía » Otra
685 0 8
Дъждът отпи засъхналата нива.
Вятърът закашля се сърдит.
Влагата на любовта изстиваща
от ревността на полъха се скри...

Закрещяха птици възмутено.
Страх нахлу във техните гнезда
и загърна с плаща, до студено,
стоплените с обичта яйца...

Облаци завиваха звездите.
Сенките танцуваха в екстаз.
Тишината бе изплашен зрител,
претопен във лавата от страст.

Спомени - разхвърляни листа
ще лежат смълчани. Без съмнение.
Бурята успешно разигра
едно среднощно, страшно представление.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...