Буря
Дъждът отпи засъхналата нива.
Вятърът закашля се сърдит.
Влагата на любовта изстиваща
от ревността на полъха се скри...
Закрещяха птици възмутено.
Страх нахлу във техните гнезда
и загърна с плаща, до студено,
стоплените с обичта яйца...
Облаци завиваха звездите.
Сенките танцуваха в екстаз.
Тишината бе изплашен зрител,
претопен във лавата от страст.
Спомени - разхвърляни листа
ще лежат смълчани. Без съмнение.
Бурята успешно разигра
едно среднощно, страшно представление.
Вятърът закашля се сърдит.
Влагата на любовта изстиваща
от ревността на полъха се скри...
Закрещяха птици възмутено.
Страх нахлу във техните гнезда
и загърна с плаща, до студено,
стоплените с обичта яйца...
Облаци завиваха звездите.
Сенките танцуваха в екстаз.
Тишината бе изплашен зрител,
претопен във лавата от страст.
Спомени - разхвърляни листа
ще лежат смълчани. Без съмнение.
Бурята успешно разигра
едно среднощно, страшно представление.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
