20 abr 2008, 8:54

Буря

  Poesía » Otra
731 0 8
 

Сиво, мрачно, стъмни се,

зад облаци черни слънчо се скри.

Светкавица, гръм появи се,

навярно дъжд ще вали?

 

Възбудени птици прелитат,

в клоните вятър шуми.

От страх хората пръсти

в молитва преплитат,

в очите им надежда струи.

 

Надежда, че буря няма да има,

а само летен дъжд ще вали.

Че лани водната стихия -

потоп труда им затри...

 

Небето още по-тъмно,

още по-сиво стана,

въздухът взе да бучи.

Суматоха бързо настана,

 

водопад небесен ручи...

Тихо, мъртвило настана,

навсякъде кал и вода...

Дъждът отдавна престана,

но като зеещ гроб е земята...

Съдба?!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силата на стихията е описана много добре! Поздрави!
  • Усетих бурята и тук - на хиляди мили от България.
    Поздравявам те за този буреносен стих, Анна!
    Бъди!
  • Силно...Поздрав!
  • навсякъде кал и вода...

    а от калта... тухли... от тухлите къщи и навеси в които се скриваме от дъжда... и земята вътре е рохка и плодна като в парник... от калта,пак, изпичаме саксии и засаждаме бъдеще... Съдба! Но трябва да използваме това което ни поднася!Поздрав!
  • и душите ни са зеещи гробове...
    това е най страшното!!!
    много хубав стих,Ани!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...