edelvais (Анна Попова)
119 1168
20 abr 2008, 8:54

Буря 

  Poesía » Otra
549 0 8
 

Сиво, мрачно, стъмни се,

зад облаци черни слънчо се скри.

Светкавица, гръм появи се,

навярно дъжд ще вали?

 

Възбудени птици прелитат,

в клоните вятър шуми.

От страх хората пръсти

в молитва преплитат,

в очите им надежда струи.

 

Надежда, че буря няма да има,

а само летен дъжд ще вали.

Че лани водната стихия -

потоп труда им затри...

 

Небето още по-тъмно,

още по-сиво стана,

въздухът взе да бучи.

Суматоха бързо настана,

 

водопад небесен ручи...

Тихо, мъртвило настана,

навсякъде кал и вода...

Дъждът отдавна престана,

но като зеещ гроб е земята...

Съдба?!...

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силата на стихията е описана много добре! Поздрави!
  • Усетих бурята и тук - на хиляди мили от България.
    Поздравявам те за този буреносен стих, Анна!
    Бъди!
  • Силно...Поздрав!
  • навсякъде кал и вода...

    а от калта... тухли... от тухлите къщи и навеси в които се скриваме от дъжда... и земята вътре е рохка и плодна като в парник... от калта,пак, изпичаме саксии и засаждаме бъдеще... Съдба! Но трябва да използваме това което ни поднася!Поздрав!
  • и душите ни са зеещи гробове...
    това е най страшното!!!
    много хубав стих,Ани!
  • Прегръщам те за хубавият стих!Поздрав с усмивка!
  • Да!Всичко е съдба!Замисли ме стиха ти!Много ми хареса!поздрав!
  • Представих си го!
    Образ и емоция!
    Поздрав, Ани!
Propuestas
: ??:??