Буря
Сиво, мрачно, стъмни се,
зад облаци черни слънчо се скри.
Светкавица, гръм появи се,
навярно дъжд ще вали?
Възбудени птици прелитат,
в клоните вятър шуми.
От страх хората пръсти
в молитва преплитат,
в очите им надежда струи.
Надежда, че буря няма да има,
а само летен дъжд ще вали.
Че лани водната стихия -
потоп труда им затри...
Небето още по-тъмно,
още по-сиво стана,
въздухът взе да бучи.
Суматоха бързо настана,
водопад небесен ручи...
Тихо, мъртвило настана,
навсякъде кал и вода...
Дъждът отдавна престана,
но като зеещ гроб е земята...
Съдба?!...
© Анна Попова All rights reserved.
