16 oct 2007, 10:51

Буря...

  Poesía
646 0 2

През лед и огън  минах,

но не замръзнах и не изгорях!

Всичко след мене сривах,

но борех се и оцелях!

Буря силна в мен бушува,

и от нея сърцето в окови оковах,

за да не го погубя,

и пак в самота да се загубя!

Сега изправям се смело пред живота

и гледам напред, забравям за миналите дни,

забравям и всички сълзи…

Животът изправи ме пред тази битка,

станах по-силна от това,

сега летя над изгарящата пепел

и чакам, аз сама,

Крилете, за да полетя,

и гордо в небето да се възнеса!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...