16 oct 2007, 10:51

Буря...

  Poesía
641 0 2

През лед и огън  минах,

но не замръзнах и не изгорях!

Всичко след мене сривах,

но борех се и оцелях!

Буря силна в мен бушува,

и от нея сърцето в окови оковах,

за да не го погубя,

и пак в самота да се загубя!

Сега изправям се смело пред живота

и гледам напред, забравям за миналите дни,

забравям и всички сълзи…

Животът изправи ме пред тази битка,

станах по-силна от това,

сега летя над изгарящата пепел

и чакам, аз сама,

Крилете, за да полетя,

и гордо в небето да се възнеса!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...