16.10.2007 г., 10:51

Буря...

643 0 2

През лед и огън  минах,

но не замръзнах и не изгорях!

Всичко след мене сривах,

но борех се и оцелях!

Буря силна в мен бушува,

и от нея сърцето в окови оковах,

за да не го погубя,

и пак в самота да се загубя!

Сега изправям се смело пред живота

и гледам напред, забравям за миналите дни,

забравям и всички сълзи…

Животът изправи ме пред тази битка,

станах по-силна от това,

сега летя над изгарящата пепел

и чакам, аз сама,

Крилете, за да полетя,

и гордо в небето да се възнеса!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...