Буря
Тъмни облаци надвиснали са над града,
буря страшна се задава,
мрачно е и в моята душа,
мъката не ме оставя.
С мен природата скърби,
с мене сълзи тя пролива,
плачат моите очи,
дъжд страхотен се излива.
Мислите се носят из главата,
а навън порои страшни,
ще изровят те земята,
както разранена е душата.
Колко дена аз тъгувам?
Колко дена ли вали?
Колко нощи те сънувам?
Вънка святка и гърми.
Знам, че бурята ще мине,
ще отмине моята тъга,
ще се вдигнат след дъжда цветята,
ще посрещнем Любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
