Романтик (Христо Костов)
403 16193
22.05.2006 г., 17:48 ч.

Буря 

  Поезия
680 0 9

Тъмни облаци надвиснали са над града,
буря страшна се задава,
мрачно е и в моята душа,
мъката не ме оставя.

С мен природата скърби,
с мене сълзи тя пролива,
плачат моите очи,
дъжд страхотен се излива.

Мислите се носят из главата,
а навън порои страшни,
ще изровят  те земята,
както разранена е душата.

Колко дена аз тъгувам?
Колко дена ли вали?
Колко нощи те сънувам?
Вънка святка и гърми.

Знам, че бурята ще мине,
ще отмине моята тъга,
ще се вдигнат след дъжда цветята,
ще посрещнем Любовта!

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??