Романтик (Христо Костов)
403 16193
May 22, 2006, 5:48 PM

Буря 

  Poetry
676 0 9

Тъмни облаци надвиснали са над града,
буря страшна се задава,
мрачно е и в моята душа,
мъката не ме оставя.

С мен природата скърби,
с мене сълзи тя пролива,
плачат моите очи,
дъжд страхотен се излива.

Мислите се носят из главата,
а навън порои страшни,
ще изровят  те земята,
както разранена е душата.

Колко дена аз тъгувам?
Колко дена ли вали?
Колко нощи те сънувам?
Вънка святка и гърми.

Знам, че бурята ще мине,
ще отмине моята тъга,
ще се вдигнат след дъжда цветята,
ще посрещнем Любовта!

© Христо Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??