22 мая 2006 г., 17:48

Буря 

  Поэзия
773 0 9
Тъмни облаци надвиснали са над града,
буря страшна се задава,
мрачно е и в моята душа,
мъката не ме оставя.
С мен природата скърби,
с мене сълзи тя пролива,
плачат моите очи,
дъжд страхотен се излива.
Мислите се носят из главата,
а навън порои страшни,
ще изровят те земята,
както разранена е душата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Все права защищены

Предложения
: ??:??