15 ago 2010, 21:47

Буря 

  Poesía
591 0 5

Препусна вятърът  в галоп без предразсъдъци.

Побягнах с него  шумна, през глава.

Застла с дървета, извиси нагоре пясъци.

В мъгла потулих креяща душа.

Небето - сгърчено от бой на черни облаци.

Наддадох вой, но  шепот  се разля.

А горе режеха светкавиците-ножици.

Без нож аз вардех своята мечта.


        *  *  *

Не мина време, в кал земя изкъпана,

с гърди, изплакнати от зной,

        разпрати в Мир пак

              веждестите облаци...

             След бран се дигнах,

                      тупайки прахта!

                         




© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??