Препусна вятърът в галоп без предразсъдъци.
Побягнах с него шумна, през глава.
Застла с дървета, извиси нагоре пясъци.
В мъгла потулих креяща душа.
Небето - сгърчено от бой на черни облаци.
Наддадох вой, но шепот се разля.
А горе режеха светкавиците-ножици.
Без нож аз вардех своята мечта.
* * *
Не мина време, в кал земя изкъпана,
с гърди, изплакнати от зной,
разпрати в Мир пак
веждестите облаци...
След бран се дигнах,
тупайки прахта!
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Поздрави!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
