Препусна вятърът в галоп без предразсъдъци.
Побягнах с него шумна, през глава.
Застла с дървета, извиси нагоре пясъци.
В мъгла потулих креяща душа.
Небето - сгърчено от бой на черни облаци.
Наддадох вой, но шепот се разля.
А горе режеха светкавиците-ножици.
Без нож аз вардех своята мечта.
* * *
Не мина време, в кал земя изкъпана,
с гърди, изплакнати от зной,
разпрати в Мир пак
веждестите облаци...
След бран се дигнах,
тупайки прахта!
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Поздрави!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
