Буря
Препусна вятърът в галоп без предразсъдъци.
Побягнах с него шумна, през глава.
Застла с дървета, извиси нагоре пясъци.
В мъгла потулих креяща душа.
Небето - сгърчено от бой на черни облаци.
Наддадох вой, но шепот се разля.
А горе режеха светкавиците-ножици.
Без нож аз вардех своята мечта.
* * *
Не мина време, в кал земя изкъпана,
с гърди, изплакнати от зной,
разпрати в Мир пак
веждестите облаци...
След бран се дигнах,
тупайки прахта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
!Поздрави!
