airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
15 авг. 2010 г., 21:47

Буря 

  Поэзия
578 0 5

Препусна вятърът  в галоп без предразсъдъци.

Побягнах с него  шумна, през глава.

Застла с дървета, извиси нагоре пясъци.

В мъгла потулих креяща душа.

Небето - сгърчено от бой на черни облаци.

Наддадох вой, но  шепот  се разля.

А горе режеха светкавиците-ножици.

Без нож аз вардех своята мечта.


        *  *  *

Не мина време, в кал земя изкъпана,

с гърди, изплакнати от зной,

        разпрати в Мир пак

              веждестите облаци...

             След бран се дигнах,

                      тупайки прахта!

                         




© Искра Радева Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??