Буря
Препусна вятърът в галоп без предразсъдъци.
Побягнах с него шумна, през глава.
Застла с дървета, извиси нагоре пясъци.
В мъгла потулих креяща душа.
Небето - сгърчено от бой на черни облаци.
Наддадох вой, но шепот се разля.
А горе режеха светкавиците-ножици.
Без нож аз вардех своята мечта.
* * *
Не мина време, в кал земя изкъпана,
с гърди, изплакнати от зной,
разпрати в Мир пак
веждестите облаци...
След бран се дигнах,
тупайки прахта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
!Поздрави!
