3 mar 2011, 11:34

Буря

1.5K 0 14

От притулен в мечтите ми сън твоят лик ме докосва,

във очите ти слънце горещо разпалва лъчи.

Мисълта ми полита в копнежа - оголено-боса,

а на устните тръпнещи  ранният прилив  мълчи...

 

Всеки дъх е светкавичен миг във надигната  буря

и пиратска галера  плячкосва  ме с  див абордаж,

бие щормът по мачтата луд - и в платната намира

до безпътност пиян от най-сластния грог екипаж...

 

И прибой от събудени викове в океана ме носи,

и ръката ти нежна е фар сред горещ сънен риф...

Духва бризът игрив и надига  вълна чернокоса

и на остров изхвърля ме с тебе - удавено-жив...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...