Буря
От притулен в мечтите ми сън твоят лик ме докосва,
във очите ти слънце горещо разпалва лъчи.
Мисълта ми полита в копнежа - оголено-боса,
а на устните тръпнещи ранният прилив мълчи...
Всеки дъх е светкавичен миг във надигната буря
и пиратска галера плячкосва ме с див абордаж,
бие щормът по мачтата луд - и в платната намира
до безпътност пиян от най-сластния грог екипаж...
И прибой от събудени викове в океана ме носи,
и ръката ти нежна е фар сред горещ сънен риф...
Духва бризът игрив и надига вълна чернокоса
и на остров изхвърля ме с тебе - удавено-жив...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
, Руми
