15 dic 2011, 19:30

Буря

  Poesía
523 0 4

В катранена нощ морето раздират вълни без посока,

объркани срещат гнева си в яростни пръски,

горещия плам без пощада охлаждат,

вилнеят и късат в душата ми без награда.

 

Притихва всичко, отшумява,

настъпва плахо мъчителна промяна,

вълните бавно укротяват стихийната си мощ,

потъва без следа страстта, а може би и във забрава.

 

Безмълвна светлина през облаците се прокрадва,

луната тъжно в своята самота мълчи,

на огледалната повърхност на водата само спомен блед се отразява

какво било е или можеше да бъдеш ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тайна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...