15 dic 2011, 19:30

Буря

  Poesía
531 0 4

В катранена нощ морето раздират вълни без посока,

объркани срещат гнева си в яростни пръски,

горещия плам без пощада охлаждат,

вилнеят и късат в душата ми без награда.

 

Притихва всичко, отшумява,

настъпва плахо мъчителна промяна,

вълните бавно укротяват стихийната си мощ,

потъва без следа страстта, а може би и във забрава.

 

Безмълвна светлина през облаците се прокрадва,

луната тъжно в своята самота мълчи,

на огледалната повърхност на водата само спомен блед се отразява

какво било е или можеше да бъдеш ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тайна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...