В катранена нощ морето раздират вълни без посока,
объркани срещат гнева си в яростни пръски,
горещия плам без пощада охлаждат,
вилнеят и късат в душата ми без награда.
Притихва всичко, отшумява,
настъпва плахо мъчителна промяна,
вълните бавно укротяват стихийната си мощ,
потъва без следа страстта, а може би и във забрава.
Безмълвна светлина през облаците се прокрадва,
луната тъжно в своята самота мълчи,
на огледалната повърхност на водата само спомен блед се отразява
какво било е или можеше да бъдеш ти.