Dec 15, 2011, 7:30 PM

Буря 

  Poetry
348 0 4

В катранена нощ морето раздират вълни без посока,

объркани срещат гнева си в яростни пръски,

горещия плам без пощада охлаждат,

вилнеят и късат в душата ми без награда.

 

Притихва всичко, отшумява,

настъпва плахо мъчителна промяна,

вълните бавно укротяват стихийната си мощ,

потъва без следа страстта, а може би и във забрава.

 

Безмълвна светлина през облаците се прокрадва,

луната тъжно в своята самота мълчи,

на огледалната повърхност на водата само спомен блед се отразява

какво било е или можеше да бъдеш ти.

© Тайна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??