15 дек. 2011 г., 19:30

Буря 

  Поэзия
365 0 4

В катранена нощ морето раздират вълни без посока,

объркани срещат гнева си в яростни пръски,

горещия плам без пощада охлаждат,

вилнеят и късат в душата ми без награда.

 

Притихва всичко, отшумява,

настъпва плахо мъчителна промяна,

вълните бавно укротяват стихийната си мощ,

потъва без следа страстта, а може би и във забрава.

 

Безмълвна светлина през облаците се прокрадва,

луната тъжно в своята самота мълчи,

на огледалната повърхност на водата само спомен блед се отразява

какво било е или можеше да бъдеш ти.

© Тайна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??