18 jul 2006, 21:41

Буря

  Poesía
953 0 5
Мрачен ден - дъждовен,
горчиви сълзи пак валят.
Тътенът висок,гръмовен,
светлини в мрака пак горят.

Някъде наблизо майка страда,
търси птичето си скъпо,
писка,цвърка,пак излита,
бурята и го е отнела сурово,сухо.

Бездомникът отново се загръща
с протритото и скромничко палто.
После бавно бавно се обръща
и тръгва без посока и подслон.

Само миг на завет,
кърпа,топлинка и хляб,
само миг с любими хора,
много ли иска добрия бедняк?!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението е вълшебно!Много ми харесва!
  • Стихото няма да коментирам...
    Искам само да ти кажа,че не може да таиш толкова злоба в душата си и да искаш да ти ръкопляскаме под стихото.Не се покриват нещата.Това,което прочетох в форума изпълнено с толкова омраза ...а и с правописни грешки,не може да компенсира стихото,колкото и добре според теб да си го написала...и да го защитаваш от нападки.
  • здравей, Мимс, и аз съм била на 13, някога, макар и отдавна. Пазя стихчетата, които съм писала тогава и, повярвай ми, твоите са по- хубави. Така, че не се отчайвай от коментарите, просто продължавай да изразяваш това което те вълнува. Сигурна съм, че ако имаш търпение, някой ден и Светльо ще ти напише "Чудесно е!" Поздрав
  • Мерси мацко...за сега най-хубавото стихче дето четох тука е твойто "тя" страхотно е.Продължавай все така!!!
  • Малко тъжно и много хубаво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...