Буря
горчиви сълзи пак валят.
Тътенът висок,гръмовен,
светлини в мрака пак горят.
Някъде наблизо майка страда,
търси птичето си скъпо,
писка,цвърка,пак излита,
бурята и го е отнела сурово,сухо.
Бездомникът отново се загръща
с протритото и скромничко палто.
После бавно бавно се обръща
и тръгва без посока и подслон.
Само миг на завет,
кърпа,топлинка и хляб,
само миг с любими хора,
много ли иска добрия бедняк?!!!
