16 sept 2008, 7:14

Буря на брега 

  Poesía » Civil
705 0 10

Отидох "кофата да хвърля",

че нещо дълга бе нощта,

а до контейнера, омърлян,

млад мъж събираше стъкла.

Той беше слаб, не бе вечерял,

за кой ли път - не отсега!

Цигара дадох да почерпя,

а той изтри една сълза:

- Е, виждаш ме... Не съм за хора...

Скиторя сам, посред нощта.

Не мога даже да говоря.

Съдбата си е, брат, съдба!

Той бил моряк, а тя - актриса.

От шлепа слизал  месец, два.

Във работа се бил улисал

и много нещо изтървал...

Тя с режисьора заживяла.

Синът в чужбина се забил.

Дошла му тежка таз раздяла

и той пък взел, че се запил.

Но вдигнали го - спешна мисия.

Инфаркт колега покосил.

На водка щом му замирисал,

началникът го съкратил.

Аз към цигарите посегнах,

а той подаде ми ръка.

Беше корав и бе се стегнал

за бурята, но на брега!

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??