Буря на брега
Отидох "кофата да хвърля",
че нещо дълга бе нощта,
а до контейнера, омърлян,
млад мъж събираше стъкла.
Той беше слаб, не бе вечерял,
за кой ли път - не отсега!
Цигара дадох да почерпя,
а той изтри една сълза:
- Е, виждаш ме... Не съм за хора...
Скиторя сам, посред нощта.
Не мога даже да говоря.
Съдбата си е, брат, съдба!
Той бил моряк, а тя - актриса.
От шлепа слизал месец, два.
Във работа се бил улисал
и много нещо изтървал...
Тя с режисьора заживяла.
Синът в чужбина се забил.
Дошла му тежка таз раздяла
и той пък взел, че се запил.
Но вдигнали го - спешна мисия.
Инфаркт колега покосил.
На водка щом му замирисал,
началникът го съкратил.
Аз към цигарите посегнах,
а той подаде ми ръка.
Беше корав и бе се стегнал
за бурята, но на брега!
© Красимир Дяков All rights reserved.
