15 may 2011, 22:31

Буря над Чили

  Poesía » Civil
663 0 0

Спомням си за тази буря -

колко страшно се изви.

И от раните на Чили

кръв започва да струи.

 

С кръв заляха се площади,

мъртви имаше навред.

Срутени стърчаха сгради

от гнева на Пиночед.

 

И певецът е възпявал

в песните си свободата.

Истината той засявал

във душите и сърцата.

 

И певецът жертва стана

на фашисткия терор.

Тъй убиха без пощада

и водача Салвадор.

 

20.12.1975 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...