6 may 2021, 0:12

Буря пред затишие

Poesía

1.1K 0 4

Защо все на мен?
Нали изкупих тези мръсни грехове?
Светът ми отвътре крещи съкрушен.
Проклина всички други светове.

Мечтите са пресъхнали от жажда.
Часовниците спират от безмислие.
Една душа от трапа се обажда.
Твърди ми, че е буря пред затишие.

Вярата съхне забравена
и крачи към горчива гилотина,
а на подметката стои размазана,
четирилистна детелина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Бисерка (Бисерка Тодорова)

Гадно е, нали? Честит празник и на теб, Роси, само хубави неща да ти се случват! 😊

2021-05-06T14:26:02+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Много са ми познати емоциите ти в стиха! Хареса ми! Честит празник! Нека е светло в душата ти!

2021-05-06T14:07:10+03:00
Бисерка (Бисерка Тодорова)

Винаги се радвам да те видя тук, Мини! Благодаря! Весел празник и на теб!

2021-05-06T11:43:59+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Когато човек се е борил твърде дълго с трудности и не е получил необходимото удовлетворение, без да иска попада в безверие, тогава се получава такова тъжно стихо.И въпреки всичко,се намира изход! Честит Гергьовден!

2021-05-06T10:39:31+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0