May 6, 2021, 12:12 AM

Буря пред затишие

Poetry

1.1K 0 4

Защо все на мен?
Нали изкупих тези мръсни грехове?
Светът ми отвътре крещи съкрушен.
Проклина всички други светове.

Мечтите са пресъхнали от жажда.
Часовниците спират от безмислие.
Една душа от трапа се обажда.
Твърди ми, че е буря пред затишие.

Вярата съхне забравена
и крачи към горчива гилотина,
а на подметката стои размазана,
четирилистна детелина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Бисерка (Бисерка Тодорова)

Гадно е, нали? Честит празник и на теб, Роси, само хубави неща да ти се случват! 😊

2021-05-06T14:26:02+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Много са ми познати емоциите ти в стиха! Хареса ми! Честит празник! Нека е светло в душата ти!

2021-05-06T14:07:10+03:00
Бисерка (Бисерка Тодорова)

Винаги се радвам да те видя тук, Мини! Благодаря! Весел празник и на теб!

2021-05-06T11:43:59+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Когато човек се е борил твърде дълго с трудности и не е получил необходимото удовлетворение, без да иска попада в безверие, тогава се получава такова тъжно стихо.И въпреки всичко,се намира изход! Честит Гергьовден!

2021-05-06T10:39:31+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0