Защо все на мен?
Нали изкупих тези мръсни грехове?
Светът ми отвътре крещи съкрушен.
Проклина всички други светове.
Мечтите са пресъхнали от жажда.
Часовниците спират от безмислие.
Една душа от трапа се обажда.
Твърди ми, че е буря пред затишие.
Вярата съхне забравена
и крачи към горчива гилотина,
а на подметката стои размазана,
четирилистна детелина.