7 may 2006, 23:58

Бурята на Цветовете

  Poesía
787 0 2
Дневен мрак-искрящо черен
покрива ясното небе,
тътен носи дъжд пороен
във бурята се раждат цветове.
Червено - огън сред пустини
се дави в синята мъгла,
която златно слънце
превръща в бяла Светлина.
Изтъкана от зелени нишки
шуми прохладната трева,
гасне всеки миг самотен
и пак въздига се от пепелта.
В черна гама почва всичко
и така завършва то,
облаците се пречистват-
капки-сълзи, зло-добро.
Мокър свят, безумно цветен,
Луната ще те изсуши,
пороят е далеч отнесен,
сляпа нощ, сега заспи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Кате това беше много мил коментар
  • Как така преплете мрака с цветното?
    Как синхрон успя да придадеш?
    Дневен мрак-искрящо черен,
    Зло-доброто ти успя да разбереш.

    Роксана,моите искрени поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...