patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
15 sept 2007, 15:27

Бягай, Клетнико...

  Poesía
769 0 2
 

Не, че не искам да те прегърна...
повярвай - не мога, не бива!
Защото само малко ми трябва
и на сън ще те целувам,
а знам, че не трябва, не бива!

Затова от теб се страхувам,
и от мене си - също...

Че да ранявам умея,
а ако поискам  те -
до мен докрай ще изтлееш...

 

А не ща да разплаквам... мечтите ти,
очите да съхнат в надежда...

 

Аз силно обичам,
но и съм лесно ранима,
... лесно ранявам...

 

Затуй, Клетнико - бягай,
от мене далече -
не ща  да те виждам...

Не, че не ща - а не бива!!!


Бягай! Понявга моли се за мене,
спомняй с обич за старото...
за нашето време...


12.09.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0