15 сент. 2007 г., 15:27

Бягай, Клетнико...

768 0 2
 

Не, че не искам да те прегърна...
повярвай - не мога, не бива!
Защото само малко ми трябва
и на сън ще те целувам,
а знам, че не трябва, не бива!

Затова от теб се страхувам,
и от мене си - също...

Че да ранявам умея,
а ако поискам  те -
до мен докрай ще изтлееш...

 

А не ща да разплаквам... мечтите ти,
очите да съхнат в надежда...

 

Аз силно обичам,
но и съм лесно ранима,
... лесно ранявам...

 

Затуй, Клетнико - бягай,
от мене далече -
не ща  да те виждам...

Не, че не ща - а не бива!!!


Бягай! Понявга моли се за мене,
спомняй с обич за старото...
за нашето време...


12.09.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...