Не, че не искам да те прегърна...
повярвай - не мога, не бива!
Защото само малко ми трябва
и на сън ще те целувам,
а знам, че не трябва, не бива!
Затова от теб се страхувам,
и от мене си - също...
Че да ранявам умея,
а ако поискам те -
до мен докрай ще изтлееш...
А не ща да разплаквам... мечтите ти,
очите да съхнат в надежда...
Аз силно обичам,
но и съм лесно ранима,
... лесно ранявам...
Затуй, Клетнико - бягай,
от мене далече -
не ща да те виждам...
Не, че не ща - а не бива!!!
Бягай! Понявга моли се за мене,
спомняй с обич за старото...
за нашето време...
12.09.2007г.
© Надя Георгиева Все права защищены
Уловила си едно такова особено настроение...