patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Sep 15, 2007, 3:27 PM

Бягай, Клетнико...

  Poetry
766 0 2
 

Не, че не искам да те прегърна...
повярвай - не мога, не бива!
Защото само малко ми трябва
и на сън ще те целувам,
а знам, че не трябва, не бива!

Затова от теб се страхувам,
и от мене си - също...

Че да ранявам умея,
а ако поискам  те -
до мен докрай ще изтлееш...

 

А не ща да разплаквам... мечтите ти,
очите да съхнат в надежда...

 

Аз силно обичам,
но и съм лесно ранима,
... лесно ранявам...

 

Затуй, Клетнико - бягай,
от мене далече -
не ща  да те виждам...

Не, че не ща - а не бива!!!


Бягай! Понявга моли се за мене,
спомняй с обич за старото...
за нашето време...


12.09.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0