vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
5 dic 2021, 21:51  

Бягай небе над главата 

  Poesía
456 12 9

- Бягай небе над главата -

с хилави пръсти огромни

пак отброявай живота,

който под тебе е сгушил

своя невиждащ се покрив.

Бързо сега преминава

твоята сянка самотна

и се изгубва в безкрая

спуснала звездната котва.

Виждам те сутрин отрано

как се издигаш над мене -

стръмно и стръмно желано

там - до надеждата бледа.

И се изгубвам напълно -

в мътното пак помътнявам.

Бяга окото в тунела,

който лъчът е оставил...

Но за какво да живее,

щом като дните са равни,

щом от света го отделят

сиви стени преживяни...?!

Ден подир ден отминават -

вече един в друг не вярват.

Всеки от тях е последен,

всеки от тях е случаен.

Само едничко небето

с хилави пръсти огромни

пак отброява живота.

 

Бавно изпълва мъглата

спомена...до хоризонта.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдечно благодаря на всички подкрепили този мой текст, независимо от начина, по който сториха това. Няма да изреждам имена, но ще кажа, че съм дълбоко трогнат от тази подкрепа. Трогнат съм и от хубавите пожелания. Тук искам да благодаря на Бояна, на Латинка Златна и на di_t (Таня). Пожелавам на всички вас и на Откровенци светли празници и здраве - лично и на близките вам!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Пожелавам ти по-слънчеви дни!
  • Мъглата предвещава денят да е слънчев!
  • Ден подир ден отминават -
    вече един в друг не вярват.
    Всеки от тях е последен,
    всеки от тях е случаен...
    Прекрасен стих, но много тъжен! Поздравления!
  • Хубаво стихотворение, но внася печал в сърцето!
    "Виждам те сутрин отрано
    как се издигаш над мене -
    стръмно и стръмно желано
    там - до надеждата бледа.
    И се изгубвам напълно -
    в мътното пак помътнявам."
    Избледняла, надеждата е безнадеждност. "Помрачи се от скръб окото ми" казва псалтира! Да даде Бог надеждата да те озари отново!
  • Великолепен стих, Младене!
  • "Всеки от тях е последен,
    всеки от тях е случаен"

    И между тях е надеждата
    бута мъглите със длани
    милва като за последно
    слънцето.За да остане....

    Слънце ти пожелавам...
  • "Всеки от тях е последен,
    всеки от тях е случаен.
    Само едничко небето
    с хилави пръсти огромни
    пак отброява живота."

    Само небето поглежда в живота ни и отброява отредените ни дни, Младен, прекрасен стих, в който си казал истини! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??