5 дек. 2021 г., 21:51  

Бягай небе над главата

620 12 9

- Бягай небе над главата -

с хилави пръсти огромни

пак отброявай живота,

който под тебе е сгушил

своя невиждащ се покрив.

Бързо сега преминава

твоята сянка самотна

и се изгубва в безкрая

спуснала звездната котва.

Виждам те сутрин отрано

как се издигаш над мене -

стръмно и стръмно желано

там - до надеждата бледа.

И се изгубвам напълно -

в мътното пак помътнявам.

Бяга окото в тунела,

който лъчът е оставил...

Но за какво да живее,

щом като дните са равни,

щом от света го отделят

сиви стени преживяни...?!

Ден подир ден отминават -

вече един в друг не вярват.

Всеки от тях е последен,

всеки от тях е случаен.

Само едничко небето

с хилави пръсти огромни

пак отброява живота.

 

Бавно изпълва мъглата

спомена...до хоризонта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря на всички подкрепили този мой текст, независимо от начина, по който сториха това. Няма да изреждам имена, но ще кажа, че съм дълбоко трогнат от тази подкрепа. Трогнат съм и от хубавите пожелания. Тук искам да благодаря на Бояна, на Латинка Златна и на di_t (Таня). Пожелавам на всички вас и на Откровенци светли празници и здраве - лично и на близките вам!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Пожелавам ти по-слънчеви дни!
  • Мъглата предвещава денят да е слънчев!
  • Ден подир ден отминават -
    вече един в друг не вярват.
    Всеки от тях е последен,
    всеки от тях е случаен...
    Прекрасен стих, но много тъжен! Поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...