Бягай небе над главата
- Бягай небе над главата -
с хилави пръсти огромни
пак отброявай живота,
който под тебе е сгушил
своя невиждащ се покрив.
Бързо сега преминава
твоята сянка самотна
и се изгубва в безкрая
спуснала звездната котва.
Виждам те сутрин отрано
как се издигаш над мене -
стръмно и стръмно желано
там - до надеждата бледа.
И се изгубвам напълно -
в мътното пак помътнявам.
Бяга окото в тунела,
който лъчът е оставил...
Но за какво да живее,
щом като дните са равни,
щом от света го отделят
сиви стени преживяни...?!
Ден подир ден отминават -
вече един в друг не вярват.
Всеки от тях е последен,
всеки от тях е случаен.
Само едничко небето
с хилави пръсти огромни
пак отброява живота.
Бавно изпълва мъглата
спомена...до хоризонта.
© Младен Мисана All rights reserved.
