16 jul 2014, 21:50

Бягаме...

  Poesía
777 1 15
Бягаме от себе си.
Мигове, дни, години...
Крием се под стряхата-илюзия,
когато Истината силно завали.
Затваряме прозорците-предчувствия,
щом Писаното загърми....
Захвърляме понякога от страх
писалката-свободна воля
в неизбежността,
вместо да пишем
и дописваме съдбата си,
тъй както искаме във книгата на вечността.
Крием се от себе си.
Години, дни, мигове...
Изпускаме мига,
опитвайки се да летим,
преди да сме научени да падаме,
подслушвайки чуждите мисли,
неслушайки сърцето си...
Изгубваме себе си
дни, мигове, години,
избирайки по-преки
и лесни пътища
към себе си
по маркировката на примирението,
разсипвайки тежката раница на вярата,
в която скрит е
ключът към себе си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...